Къщичката на Ханаби

- Не ми трябва някой да ме пази...- каза Ханаби и се обърна с гръб към Ямато.

-Изкам да ти кажа нещо което много ми тежи на сърцето..

Ханаби още стоеше с гръб към Ямато и си измрънка под носа " Да ми остави клонинг да ме пази.. не съм толкова слаба,че да трябва някой да ме защитава..."

Той без да убеснява много каза
-Убих Майка ми и Баща ми!

Ne e vqrno az re6ih i napisah 4e umrqh

Apak 6izune se samoubi kato sko4i ot vulkana

- Ти какво?- попита Ханаби и се обърна уплашена към Ямато.-Сериозно ли? Шегуваш се нали? Това е просто.. нне.. просто не ми се вярва..

Той погледна мрачно към земята и каза
-Вярно е..

- Но как? Какво стана?- попита Ханаби като погледна с насълзени очи към Ямато.

-Ами ядосах се..и отидох при саске..той ми помогна... каза Ямато като гледаше на доло към земята..

- И защо.. та те са ти родители.. те бяха и твои приятели.. защо просте не поговори с тях.. не изясни проблема.. или просто не отиде в гората,където можеше да излееш яда си...?

-Упитах нестана! сичко стана заради това че майками стана от Акатцки! След което се замисли и каза
-сега ми остана само ти..моля те не ме изолирай..

- Защо не поговори с нея.. просто.. и аз не знам какво да кажа.. - след това Ханаби вече се бешеразплакала и влезе в къщичката си. СЕдна на дивата и взе една кутия кърпички до нея.

Ямато седна до нея и каза
-Моля те неплачи! Аз се опитах да говоря с нея но не стана! моля ти се не плачи!

- ами какво да направя.. да се ядосам и да убия родителита си ли.. като теб.. е да ..но аз даже нямам родители.. не разбираш ли колко ценно нещо са родителите.. това са хората ,които те учат как да се държиш,хората от които научаваш всичко за света около теч,хората,които са до теб винаги...тава са родителите.- след това Ханаби си пое дъх и забърса сълзите си като се обърна на другата страна.

Ямато и каза
-Нали..Баща ми като го попитам за майка ми защо е в акацки той ми се развика..а майками беше отишла в акатцки..за това ги убих!след което каза
-Моля те прости ми .. иначе никога няма да мога да си го простя..

- Няма какво да ти простя.. не срябва да се извиниш на мен а на родителите си.. - Ханаби втренчи поглед към една снимка на която имаше само празно поле..

-Ако не ми простиш незнам какво ще си направия..

- Казах ти вече.. аз не ти се сърдя........ просто трябва да почиташ родителите си.. това е.. -Ханаби избърса сълзите си и му каза- Искаш ли да отидем до гробищата.. аз дори не се сбогувах с тях..

Хайде и те тръгнаха

ВлизайКи в ГроБи6тата Завиха Наляво и Стигнаха до 2 мРаморни гроба .ТАм Ямато се НаведЕ и заПлака ......